Прегърни света

Интервю със Свами Шубамрита от ашрама на Амма, взето през март 2012 г. специално за визитата му в България. На 26 юни от 18.30 часа в Дом на киното в София Свами Шубамрита ще запознае българското общество с мисията и дейността на Шри Амританандамаи Деви – АММА.

 

Как ви се струва света в наши дни? Отношенията между хората, ситуацията в света, духовността… Какво е вашето усещане по този въпрос? Днешният свят?

 

Свами Шубамрита: Ако погледнем света днес, може да видим, че на повечето места стандартът на живот се е повишил. Ние сме напреднали в науката и технологията – нещата се случват много по-бързо, може да се сдобиеш с каквото и да е много по-бързо, отколкото преди. Но в същото време не можем да кажем същото за качеството на живота. Ако попиташ хората: “По-щастливи ли сте от преди?” много може би ще отговорят, че не са. 

Също така в разговорите на хората присъстват все по-често срещани фрази като: “Под голям стрес съм.”, “Чувствам се изхабен.” – от този сорт. А това са изрази, които не бяха така срещани 10-15 години назад във времето. Така че аз мисля, че стандартът на живот се е повишил значително, но заедно с това са се промъкнали неща, на които трябва да се обърне внимание. Затова смятам, че е много важно хората да научат повече за духовността, да имат духовно познание, което да им помогне да намерят баланса. Науката и технологията са важни, разбира се, но имат своето място. Заедно с това ние трябва да познаем и човека, който използва всичко това. 

Сега ние знаем всичко за света, но знаем много малко за самите себе си. Веднъж щом имаме това познание, става много лесно да намерим баланса. И човек може да води живота си в света по такъв начин, че независимо от ситуацията, да е вътрешно спокоен и щастлив. Стресът взима своето по различни начини, понякога води до трудности в отношенията между хората, виждаш как хората търсят щастие и мир във външния свят и щом не го намерят, те се опитват да отидат още по-навътре във външните ситуации. Но накрая стигат до крайно разочарование и раздразнение. Веднъж щом знаеш къде да търсиш тези неща – вътре в себе си, това променя живота ти. Освен познанието за всички външни неща, които се развиват толкова бързо, добре е човек да има и познание за себе си – това е духовността.

 

Познавам хора, които практикуват различни видове духовни практики, но всъщност няма голяма промяна в живота им. Те правят йога, медитират, но нещо сякаш липсва.

 

Свами Шубамрита: Бих казал, че подобряването на живота ни зависи от много неща. Повечето хора може да са разбрали нещо само интелектуално и то да не се е проявило в действията им. За всяко проявление е необходимо време. Не е достатъчно само да разбираш духовните идеи, те трябва да се практикуват в живота. И така, има такива хора, както ти си видял, които обичат да слушат лекции, които обичат да слушат за истината, но после това не се отразява на действията им, защото те остават само на нивото на интелекта. 

Вторият тип хора, по мое усещане са тези, които не показват в живота си много от това, което практикуват, защото имат много дълбоко обуславяне от навици и модели, които са затвърдени от дълги години! В хиндуизма ние вярваме, че не само от този живот, а и от предишните животи човек носи моделите си – за такава дълбока обусловеност става въпрос, за такива дълбоко придобити навици. Понякога е необходимо повече време за човек да се отърве от тях. Така че може би хората са в такъв процес и все още не са се освободили от тях, но съм сигурен, че с редовна практика ще пречупят тези ограничения. Трябва им постоянство, нужно е търпение. 

Третото нещо което усещам е, че е трудно да се измери духовният прогрес. Често срещано усещане в хората, които практикуват е, че понякога се чувстват в застой, не се усеща напредък. Амма казва, че трябва да имаме много префинен ум, за да осъзнаем духовния си прогрес. То е като да си в самолет. Ти се движиш с голяма скорост, когато си на 10 километра над земята, но докато си там, насред въздуха ти се струва, че стоиш неподвижен, че не отиваш никъде. Подобно е и с духовната практика. Може би, когато умът стане по-фин, тогава човек ще разбере: “О, аз съм се придвижил доста напред.” 

Амма също казва: “Ако сме искрени в своята практика, ако я извършваме от сърце, то тогава ефект със сигурност ще има.” 

Има и друга причина. Някои хора вероятно не правят правилното нещо. За това е необходимо някой да те води по пътя. Понякога хората четат книга и започват да практикуват нещо, което може да не е подходящо за тях. Смятам, че това е много важно – да имаш истински учител, които да те води и да ти покаже правилния за теб път. Истинският учител може действително да види и да каже: “Трябва да правиш това и това, то ще е най-добро за теб.” Да получиш такава подкрепа може да е от голяма полза. Има редица причини поради които хората не проявяват разбиранията в живота си.

 

Как се случи във вашия живот да поемете по този път? Ако не е прекалено личен въпрос.

 

Свами Шубамрита: За мен обръщането към духовността се случи, след като срещнах Амма. Преди това нямах никакъв интерес към духовния живот. Бях един обикновен тийнейджър в Мумбай – това е мястото където израснах – имах добри оценки в училище като в същото време бях навлязъл много в крикета – това е втората най-голяма “религия” в Индия! Играех крикет, бях коментатор на някои мачове като дете, започнах когато бях деветгодишен. Също така се занимавах с театър, танци, пеене – това беше моят живот и всичко вървеше добре. 

По това време Амма посети Мумбай и родителите ми отидоха при нея и като се върнаха бяха наистина удивени от любовта, която Амма проявява и бяха усетили чистотата и силата на тази любов. Те ме попитаха дали искам да се срещна с нея, но в онези дни аз незабавно отхвърлих идеята. Просто казах: “Това не е по моята част. Имам си по-интересни занимания.” Но така се случи, че трябваше да бъда при чичо ми в неговата къща, където Амма бе отседнала. По семейни причини трябваше да бъда там. Въпреки това, аз бях решил, че няма да се срещам с нея или да се запознавам дори, просто стоях на разстояние и помагах на чичо си с работата. Така се случи, че се озовах пред Амма и тя ми заговори. 

Тази първа среща с нея направи радикална промяна в мен. Аз бях много предпазлив към божиите хора и други такива, защото имаше най-различни истории в медиите. Изобщо не исках да се забърквам в това. Но когато тя ме заговори, любовта, която усетих наистина ме порази дълбоко. Нейните първи думи към мен бяха много ценни, тя ме погледна и ме попита: “Къде беше през цялото това време? Защо не дойде да се срещнеш с Амма?” За мен това не беше обикновен въпрос, за мен беше връзка от миналото, която се възобнови. Почувствах, сякаш я познавам от преди и сякаш тя ме познава от преди. И така след тази среща настъпи голяма промяна в моя живот. 

Аз бях винаги аналитичен, не приемах нещата лесно. Знаех само една истина – преценявах всяко нещо, докато сам не се убедя в него. Просто не можех да приема нещо на доверие. Но с минаването на дните забелязах една промяна в мен. Приоритетите ми започнаха да се променят значително и то без нечие влияние или усилие от моя страна. Някак нещата, които смятах за ценни и за основни в живота ми, започнаха да губят силата си и разбрах, че живота има едно по-дълбоко измерение. Има далеч по-висши цели за постигане в живота. 

След време получих възможност да отида до Керала, да бъда с Амма в нейния ашрам, който беше много малък по това време. Пристигнах и останах една седмица. Цяла седмица наблюдавах Амма и беше удивително да видя, че тя действително действа според думите си. Всичко, което Амма казва, е проявено в действията й. Бях удивен и от това, че тя гледа на всички с еднакви очи. Любовта, която дава на всички е една и съща и всеки може да дойде и да я усети. В нея аз открих учител, който може да ме води по този път. Оставайки една седмица в ашрама, виждайки промяната, която Амма носи в живота на всички хора, аз почувствах, че мога наистина да съм част от нещо такова, част от тази организация, мога да съм нещо, което ще ме направи щастлив. Изразих желанието си пред Амма, но тя искаше първо да завърша образованието си, не искаше да ме приеме преди това. Трябваше да остана още две години в Мумбай и след като завърших се преместих в ашрама.

следва продължение…